valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
5.02.2007 г., 0:34 ч.

С Т Р А Х 

  Поезия
672 0 8

Страх ме е -                          

от глухотата на славея,

от топлината на зимата,

от мълчанието на мъртвите,

страхувам се от безпътици.

 

Страх ме е -

от близоста на хоризонта,

от далечината на истината,

от греха на безгрешните,

страхувам се от проблясъци.

 

Страх ме е -

от пожара в тинята

от белотата на дантелата

от тъмнината на пръстта,

страхувам се от плиткото.

 

Страх ме е от себе си!

Отивам да се победя!

Безстрашните са мъртви!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще ти подаря един цитат от мой стих:
    "Не се страхува само глупавия
    и няма жив човек да не греши."

    Поздрави, Вальо!!!
  • Най-трудната битка е тази със самия себе си!Е, какво - успя ли да се победиш?!
  • "Страх ме е -
    от близоста на хоризонта,
    от далечината на истината,
    от греха на безгрешните,"
    И аз се страхувам точно от това, така, че не си сам!
    Страховете ни правят по-силни, а ти си силен, вярвам го!

  • Ще се победиш, уверена съм!
    Поздрави!
  • В битката побеждава не безстрашният, а този, който е достатъчно смел да си признае, че изпитва страх. Страхът е човешко качество. Бъди човек!
    Поздрави, Вальо!
  • Да, трудно се разгадаваме...
  • Е, аз пък се дуелирах дали има край тази битка?
  • Усмихна ме, победил си страховете.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??