13.01.2009 г., 8:57 ч.

... с теб да остарея. 

  Поезия » Любовна
791 0 4

Ако ти си моята съдба,

какво съм аз за тебе?

Открадната преди сълза

се връща в приказното време.

 

Рояци малки от оси,

жужащи в ушите силно.

Стрели са думите, нали?

Боли от тях така обилно…

 

Напред ще гледам устремено,

мъж ще бъда не дете.

Парче любов за мене отредено,

потърсих в чуждото небе.

 

Приказна любов - да, има…

За жалост още не видях,

премиерата на филма,

в който с теб легло делях.

 

Мразя мислите блуждаещи,

които казват абсолютно нищо.

Обичаш ме така нехаещо,

нова страница прелистих…

 

Посоки, пътища, все много,

но компасът ми къде е?

Пиян на бара в бистрото,

чакам с теб да остарея…

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??