YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
97 1757
1.05.2010 г., 17:42 ч.

С теб и без теб 

  Поезия » Любовна
1318 0 24
Живот ни се дава,
любов ни се случва:
какво с тях да правим
къде да научим?

Ти толкова даде!
Нима искам всичко?
Аз правя да страдаш,
а тебе обичам.
 
Но радост аз нося,
в мен обич ликува:
не  зная да прося,
ни зло да сънувам!

Не крий мойте стъпки,
това е ужасно!
Наш беше светът и
защо  става тясно?

Любимата аз съм,
със всичко  го  казваш,
но в сън се унасяш
до нейната пазва.

Не, няма да свикна:
за нея си огън!
Но даже и в мисъл
аз няма  да  мога

дома ти да срина
за миг до основи,
от  тези  руини
да вдигам с теб нов дом.

Живот ни се  дава,
любов ни се случва.
Какво с тях да правим
къде да научим?

© Цонка Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Цонка, стиховете ти са написани по един много достъпен начин, в същото време са дълбоки, точни и смислени. Изкуство е да кажеш нещата така, че да достигнат до хората. В момента чета твоите неща.
  • Мъдър стих. Докосна ме, а това наистина е много важно! Поздрав!
  • Я, колко много гости съм си имала!!!!Благодаря на всеки от вас !Трудно ми е да кажа нещо друго сега,но когато ви посещавам ,аз оставям коментар!Хубава събота и неделя!!!
  • Мълчи ми се след този стих... Но поне едно: БРАВО!!! просто съм длъжна да напиша!
  • Дом лесно се "срива до основи", но защо "ти", а не "ми"?
    Това е трагическият въпрос, от който бяга лирическата ти героиня.
    А, ако този т.нар. дом се окаже ХРАМ, тогава и него ли ще срине до
    основи?...
    Много въпроси задава страхотната ти творба, Яна.
    И е любопитно, че ги задава от толкова екстравертна позиция.
    Надявам се, че това не е кредото и на самия автор...

    Бъди !!!
  • Съчетанието между тежък проблем и лек, игрив ритъм придава особен чар на тези стихове! Прочетох ги на един дъх. Благодаря!
  • Съдбата взема,дава,взема,дава
    и така безспир, кръговратно
    ден след ден, животът продължава,
    живее всеки в свой свят отреден,
    няма вини, няма и грях непростен,
    както няма и рецепта за следващия ден...
    Поздрави за актуалния стих!
    Но верният отговор всеки сам избира...



  • Най-голямото богатство е да имаш ....кого да обичаш!!!Ако обичаш истински - желанието да заслужиш е по-голямо от желанието да притежаваш,дори просто - да имаш до себе си!Ние не си избираме в кого да се влюбим ,но си избираме начин на поведение и контролираме действията си .
  • живеем
    на границата
    на мрака
    и светлината,
    изтерзана душата
    търси любов,
    Бог
    с пълни шепи
    раздава,
    а съдбата жестока
    отнема
    без свян...

    прекрасен стих, мила Цонка...прекрасен...
  • Започни повестта, Цоне, моля те!И не само я започни, а я напиши до края!Аз ще бъда мислено с теб, докато я пишеш и , живот и здраве, можем да ги издадем заедно с моята. Може би точно затова сме се срещнали тук.
    А колкото за въпроса в стиха,аз съм убедена, че сърцето винаги знае верния отговор и няма нужда да пита разумниците какво да прави.
    Любовта е дар божи, висша благословия, дори когато любимият не си ляга на нашето рамо, а възглавницата ни е мокричка от...нещо си
  • Живот ни се дава,
    любов ни се случва.
    Какво с тях да правим
    къде да научим?

    Всеки си задава този въпрос.Няма да поучавам.Само ще кажа - истински щастлив е този,комуто е известен отговорът.Поздрав.
  • Казано като на шега, леко, чете се на един дъх... а колко много и мъдро казва този стих...
    Трябва човек да помълчи... достатъчно дълго... за да може да каже нещо смислено като коментар...
    Много, много ми хареса!
    Прегръдка с благодарност!
  • Сърцето е готово дори на унижения когато обичаме истински, но разумът не спира да работи дори и да не се вслушваме в неговите съвети.Оправдаваме се с кармата си, но може би трябва и да се опитваме да я променим.Аз лично не съм търсил съвет от никого, защото не мога да дам съвет на никого дори и на децата си.Опитвам се само да споделя болката си без да се надявам, че ще ми олекне. Знам когато споделя щастието с другите не ставам по-щастлив и чуждото мнение не ме прави нещастен. Думи, думи само думи.Душата за съжаление едва ли разбира какво говорим и пишем. Поздравявам ви за искреното споделяне!!!
  • Дава ни се да го живеем и да се учим...има грешка има и прошка...а има ли любов по лесно живеем...никой не бива да крие стъпките на никого...това са твойте чувства и много ще се познаят...Поздрави!!!
  • Благодаря за посещението и коментарите на Катя, Веси и Ангел!
  • "Живот ни се дава, любов ни се случва..."
    Много хубаво, силно стихотворение!
    Поздравления!
  • "Живот ни се дава,
    любов ни се случва.
    Какво с тях да правим
    къде да научим?"

    !!!...
  • На живите- само истината...
    Поздрави...!
  • Благодаря ти,Ив!Благодаря ти,Теди!Благодаря,Марина!
  • !!!
  • Ами честно да си кажа,аз немога,Цонка!
    За жалост винаги задушавам обичаните от мен хора.Старая се да държа ръката на любимия,без да я стискам и дърпам към мен,но ми е трудно!
  • Можем ли да обичаме човек така,както се обича птица : да не го притесняваме с желанието си да сме по-близо до него?Да целунем ли някого в цъфналата ръж,ако знаем ,че ще е само веднъж?Можем ли да даваме без да ограбваме,никого?А любовта,все по-рядка,не заслужава ли особена почит ,нямаме ли дълг и към нея???
  • Живот ни се дава,
    любов ни се случва.
    Какво с тях да правим
    къде да научим?

    Май никой не знае точната формула.
    Просто го караме на проби и грешки!
  • Колко души отвориха,прочетоха и си тръгнаха,а защо?За мъртвите само добро,но на живите - само истината.Никой не е задължен да пише, вярно е.Но аз понясям критика и се нуждая от нея.Не съм тук за комплименти,бих искала да чуя различни мнения,да зная кое не се приема.Благодаря на всички които ме посетиха.Хубава вечер на всички.
Предложения
: ??:??