На думи си далеч от мен,
а всъщност си на дъх пред мен.
Животът е по-хубав, като затвориш очите,
дай зелена светлина на мечтите.
Няма как да ме премахнеш...
няма как и усмивката да махнеш.
Приемам те такъв, какъвто си,
за щастие, пред мен си себе си.
Игнорирай чуждите намеси,
хапни си от моите любовни смеси.
Може да е за малко, може да е за кратко...
но до теб оставам, да ти е сладко!
© Мария Томова Всички права запазени
Поздрав!