С теб ще се разминем. Няма нищо.
Може би така е по-добре...
Дълго спомените ще ме нищят
и преграждат пътя ми напред.
А навън ще стене зимен вятър,
слънчеви лъчи ще пращат студ.
Ще ме мъчи жажда непозната
да се слеем някъде отвъд...
Може би и там ще се разминем.
Исках с теб да съм сега и тук.
Питам се дали ще имам сили
да те срещна някой ден във друг...