С тиара на главата само
В загадъчното царство на съня
отвлича ме нощта и ме оставя
на непознато място... Тъмнина
залива ме сега. Какво да правя?
И изведнъж се ражда светлина,
Морфеевият свят се появява
и чувствам необятна топлина,
дъгата на Ирида пак изгрява.
И завалява дъжд от бели рози,
ухание изпълва чудесата.
Политат странстващите албатроси
с крилете истински на свободата.
Послание с гласа на лъх ми носи
живителна надежда за душата.
Постлано е легло от абанос и
разцъфват маковете в небесата.
Сред звуците на арфа и виола,
видение извиращо, ела!
Задръжки с красотата си пробола
към мен се устреми като стрела!
С тиара на главата само - гола -
обвий ме ти с магическа мъгла!
И с мен за първи път бъди във роля,
в която никога не си била!
Царица ненаситна на страстта,
изгаряй ме с целувки непрестанни!
Да пламнат облаците от жарта
на две тела неукротимо жадни!
Светкавици да блеснат над света
и тътен сладък, от екстаз, да падне
с разтърсваща китара... Любовта
феникс тържествуващо да яхне!
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много е хубаво!
-
Божествено докосващ стих... Браво! Сякаш от друг свят иде.... Поздрави!
-
Чудесно... 🙂
Възхищавам се на начина, по който съвсем лекичко си загатнал за това как точно се е появила "царицата на страстта" пред теб...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
