Кората на вековна мура –
ръце, очукани от труд,
изстрадали и твърде горди,
напук на глад, а и на студ.
Ухаещи на лудо биле,
на здравец и на твърдина,
гнездо за голичкото пиле,
за дребното дете – стреха…
Корени от най-дълбокото,
но рязали и пъпна връв -
път да тръгне към високото
и красотата да е стръв.
Кората на вековна мура –
ръцете на една жена…
© Росица Танчева Всички права запазени