Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
27.09.2007 г., 9:12 ч.

С времето назад 

  Поезия
645 0 10
Винаги се връщам от начало,
защото краят винаги е скрит
и не чувам звук от кречетало,
с живота пропилян съм квит.
Когато бързам, се препъвам,
падна ли - усещам, че боли,
тогава бялото платно опъвам
и рисувам Слънце без бои.
Зад кулисите на топлината
бягам от декори през сълзи,
губя се на сигурно в тълпата,
пристрастена и към болката дори.
Скривам се, когато не върви
и пътувам с времето назад,
сърцето бие, нищо, че кърви -
усмихвам се на всеки непознат.
Не спя, докато не видя края
и очи затварям, щом се появи,
заспивам, а събуждам се във Рая
и където те оставих - чакаш ти.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??