Душата ми е поема за любов,
живот съм аз вечен и чудесен.
Не спирай ти да вярваш в мен,
с безкрайна обич пътят е лесен.
По-мъдър съм от най-мъдрите,
по-любящ съм от най-любящите.
Говоря ли ти с поглед влюбен,
виждам повече от най-зрящите.
С всяка глътка въздух ме обичай,
за теб съм щастие и кислород.
Все така си пролетно прекрасна,
винаги печелиш моя жарък вот.
© Васил Георгиев Всички права запазени