Traum (Цвети Йорданова)
20 1949
14.02.2018 г., 13:44 ч.

С всяко тихичко твое „обичам”... 

  Поезия » Любовна
811 0 4

Ти към мен цял живот си вървял,

аз за теб цял живот съм копняла.

Теб съм търсила в срещи нетрайни,

за теб съм мечтала до бяло.

И сега,

щом прекрачи смълчания праг от неказани думи,

вече никой и нищо не ще да застане

за миг помежду ни.

 

Щом си с мен,

ти отново дочуваш вълшебния глас на мечтите.

Щом съм с теб,

аз отново усещам зова за живот на тревите,

зажаднели за слънце под преспите сняг

в закъснялата пролет.

Щом съм с теб,

аз отново съзирам посока с надежда за полет.

 

И така аз съм истинска, цяла –

сега и до края си твоя,

ти – до края си мой...  

Не са страшни студът и на лятото зноят.

Вече всичко си има свой смисъл

и ново начало, което

с всяко тихичко твое „обичам”,

в очите ти приказно свети.

 

© Цвети Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??