20.06.2019 г., 17:52 ч.

С вяра 

  Поезия » Любовна
578 5 11

Тишината - стена помежду ни застана
и разряза на две "сега и преди".
С въпроси - "Кое е всъщност измама?
Кое е реалност? От кое по-боли?..."

Галеща нежност от спомен, с надежда
като плахо врабче сви в душата гнездо,
запърха с крила, без главата да свежда,
готово наум да брои пак до сто.

Сто мига, минути, дни и години...
те нищо не струват, щом дишат любов,
натрупали опитност, тайната скрили
в тишината - стена, но очакващи зов,

та отново да литне врабчето със вяра,
към него просторът да вдигне ръце,
да стигне със обич отново олтара,
и екнат в синхрон... сърце до сърце!

 

19.06.2019

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??