Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
10.08.2005 г., 20:44 ч.

С вятъра 

  Поезия
851 0 1

Шепне ми вятъра тихо и нежно,
с него разговарям аз откровено -
без недомлъвки, без фалш и лъжи,
така с него си говориме ние.

Сливам се с вътъра и политам
към незнайни земи и морета.
Ветренна мелница вече съм,
вятър върти ме в своята посока.

С него танцуваме двама,
без да се крием от хорски очи.
Вятър обгръща ме гали косите
и ме целува като теб, може би.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато недостига неговата милувка, флиртуваме - но по-добре с вятъра и в стиха много нежно си го показала как става това!
Предложения
: ??:??