С Ъ Н

3.02.2007 г., 22:01 ч.

Поезия

636 0 0

Бяхме ние двама сами,
с вплътени, разголени души.
Беше красиво, нали?
Окъпани в замъглена, бяла светлина,
седяхме двама на брега!
Звездите светеха за нас,
морето пееше на глас,
а небето привличаше нашите сърца!
Всичко беше толкова вълшебно,
гледахме се влюбено,
прегърнати до красивото около нас.
Събудих се и осъзнах -
сън било е това!
Какво от това?
Някой ден, ще бъде също така -
влюбени, под красивата луна!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

С Ъ Н

Свързани произведения

Коментари

Предложения