Това стихотворение посвещавам на едно китно малко селце! Закътано в САКАР Планина. То се намира в близост до небезизвестната Дервиш могила. Хасковска област, Свиленрадски регион... селцето се казва МУСТРАК!!!
Безброй звезди по нощното небе...
-Порой мечти изпълват твоето сърце!
Кадънки цъфнали навън...
Водата тихо ромоли,
от ручей с каменни камбанки!!!
И Бук зелен ти шумоли,
приканва те под свойте сенки!
-За отдих, на старата скамейка...
ти да поседиш.
И времето спокойно,
с природата да споделиш!
-Полегнал си и гледаш към небето.
Щуреца прави ти концерт.
Така ухае ти на пролет...
Изпълва те със аромат.
-Прогонва всички лоши мисли;
А вятърът разрошва леко,
косите на любим човек.
И аромата цветен от полето,
се разнася надалеч.
-Тази тиха, сладостна прохлада...
Идва от САКАРСКА тишина!!!
И нашепва приказки народни,
ставали по таз земя!
© Ангел Всички права запазени