Умората взела връх,
никотин из краден дъх,
със нокти драскащ,
отровно душата ласкащ.
Ласкан и тихо стене,
във свят далеч от бреме.
В нежната молитва,
гърлото зажадняло пресипва
Сипи отгоре алкохол
в ритъм джаз и рок'н'рол.
Нека в танц забрава,
да се докоснат двама.
Нека искра да гръмне,
и тътен да изтръгне,
мислите за закон и ред,
и морал от хора клет.
Саксофон с нота на тъга,
да акомпанира тази свобода,
в която докосват се гърдите,
и преплитат се съдбите.
© Калоян Велинов Всички права запазени