Ще седна под белий салкъм

и ще намеря чалъм

да зашия своя хастар.

Ще взема малко камъш

само защото съм мъж,

но не съм копанар.

Ще си хапна и джугале

със моми и калугерки,

бавно кат' желкя.

Ще се гледам у примуса,

санким сух ми е фикусът.

Рътлината се белва.

Колчем биските видя,

няма злъч и обида,

мое либе несретно.

Аз - ербап калайджия,

правя все гюрултия

като Пенчо и Петко.

Ти си сочна кукуля,

аз не съм някой жмульо,

да се вземем на двора.

Под салкъма сме двама

като в нежната драма,

то не е за пред хора.

12.I.1899 г.