Земята в мрак
без лунен лъч –
навява хлад
и самота.
Залутан,скитам сам
и вия злобно
подивял,озъбен,
безчовечен.
Луната там,
зад облаците скрита,
мълчи зловещо.
И сам отново сам съм
и нещастен и несретен.
Скитам, не желая мъст,
ти, щастие, къде си?
© Светлана Иванова Всички права запазени