4.12.2008 г., 16:22 ч.

Сам 

  Поезия
691 0 4
Стоиш пред некролога черен
и сълзи солени от очите падат,
в очите й топли някога зелени
смърт и усмивка злобна са се спрели.
Стоиш и плачеш,
а тя усмихва се и сякаш е пред теб,
протягаш се към нея да посегнеш,
но не устните й червени като вино,
а стар портрет докосваш ти.
Не сваля тя очите си от теб,
чертите на лицето й от вятъра са заличени,
но ти я пазиш като спомен жив ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??