Денят изгасва.
Последният слънчев плам е там
зад хоризонта и захласва
всички тях... а аз съм сам.
Не, това е твърде жалко, нелогично.
Та аз съм мъж,
символ на всичко земно и епично
и нямам право на нищо тъй себично.
и казвам си - стой, на себе си се дръж!
Тъга за теб тъй е неприлична!
И отново лъчите последни
на изгасващият ден ...