Сам съм. Покорен съм.
С небитие покрило ме в безчувства.
Гласът ми ням,
с отровен спазъм корените ми обгръща.
Пуст съм. Безпризорен съм
и ложето ми все така бледнее пусто.
Бездушно сляп съм,
откакто в сънищата те допуснах.
Пред хилядите други, сам,
а нормите морални вечно ме отблъскват.
Привел глава, в безпътица от думи,
Окаяно се лутах по невидимите друми.
И пак съм Аз и сам съм.
Нечут в молитви на боговете по принуда.
© Йордан Малинов Всички права запазени