Дора (Дорика Цачева)
91 1024
8.01.2009 г., 0:01 ч.

Сам под дъжда 

  Поезия » Любовна
856 0 5

САМ ПОД ДЪЖДА 

 

Ти ми разби сърцето, мили -

пропиля всеки наш шанс.

Живя в моя свят със илюзии,

но в своя се върна сега.

Разбрах, не можа да останеш -

своя път пое във нощта.

Не е късно да обърнеш съдбата,

но ти си самотният мъж под дъжда.

Как ли се чувства душата ти -

отново  обиден и неразбран?

Но дъждът те зове и ти тръгваш

и отново оставаш сам.

Ти ми разби сърцето, мили,

но едва ли знаеш това.

Дърветата сега са сиви

и голи клоните през есента.

Разбрах, не можа да останеш –

душата ти изстрада всеки миг.

Време е под дъжда да поплачеш.

Време е под дъжда да повървиш.

 

 

© Дорика Цачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??