Седя сама. Отпивам глътка вино -
от бялото, червено ти обичаш.
Не се оплаквам, мирна е душата.
Със времето на всичко се привиква.
Не ми тежи. И ти си нямаш никой.
Стените ти залепват в тишина.
Аз имам коте - не е като нищо.
До мене мърка, свито на кравай.
Цветята във саксиите - все същите.
Не са разбрали. Тихо си цъфтят.
А демонът в сърцето ми се мръщи,
че тясно му е - иска свобода. ...