Жанка (Божана Петрова)
26 100
14.10.2007 г., 14:42 ч.

Сам сред хората.. 

  Поезия
841 0 4
Сам се скиташ в мрачната гора,
в мрачната гора на своите мисли,
                    сам във своята тъга!
Самотен ти вървиш през сивата тълпа,
минават хора край теб,
а пътят празен шири се напред!
И не чуваш воплите на ничий стон,
искаш да се прибереш, но къде е твоя дом?

Търсиш в приветлива усмивка да се скриеш,
в любящ поглед да потънеш,
в топло сърце да се сгрееш...
Търсиш и продължаваш да бродиш,
и от мисълта за покой се водиш.
Сред хората сам, във своя свят
                                            се оттеглил,
миг на спокойствие в своите мисли
                                                   намерил,

в насълзения поглед на твойта душа,
аз виждам самотник, издигащ стена!

... И криеш се зад преграда, стоиш
                                               и мълчиш,
гледаш безмълвен, в ума си към
                                     пропаст вървиш.

В твойте очи живее самота,
с нея се храниш
и от света се браниш!

... От радиото тъжна песен се чува,
два през нощта е, а някой будува.
Седи в мрака и се взира,
пали цигара и в дима се скрива.
Той не говори със думи,
а с поглед и казва,
че иска прегръдка, но тя
 му отказва!

Тя е черна и празна, дори без очи,
самота се нарича и него плени.
Обви му душата и сърцето му реже,
без кръв го раздира, примамва и лъже,
да й се отдаде, да го обладае,
има ли спасение - и той не знае!

... Някой обаче там ще помогне,
порочната връзка между тях ще разтрогне!


28.01.2006 г.

© Божана Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??