Сам сред всички

18.06.2023 г., 5:14 ч.

Поезия

441 0 0

И започвам пак аз стихове да пиша

Как го мразя това …

Че пиша ли то е ясно - страдам

И няма кой да ме чуе в нощта …

Плача, ридая и стена - защо?

Защо никой не чува зова ми и

не ми даде надежда,

че заслужавам нещо по-добро?

Аз стена и плача, викам със глас,

защо никой не ме чува в този час?

Замлъквам, оглеждам се и разбирам,

Че усмивка има на моето лице,

а кой знае, че аз страдам?

Само моето сърце!

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.