Гошко, станал бе голям -
има, няма сто години.
Често вкъщи беше сам -
без бавачки и роднини.
На една фатална дата
в петък късно вечерта
той полегна на кревата
със меченце във ръка.
Но тъкмо Сънчо се яви
пред очите на момчето
и вън започна да гърми -
чак продъни се небето! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация