Когато сам седиш във мрака
и вкъщи никой няма да те чака,
ти виждаш страшни образи, змии,
сякаш тъмна участ ще те сполети.
Мислиш, че си сам, единствен тук,
а всички страшни призраци напук
при тебе са се насъбрали
и издават звуци на зловещи хали.
Когато сам седиш във мрака
и вкъщи никой няма да те чака,
знай, че някой близък, светъл ден и час
ще те намеря, ще изгоня всеки призрак аз.
И във мрака няма сам да бъдеш вече,
този дълго чакан ден не е далече.
Знай, че няма вечно ти да бъдеш там,
няма още дълго да си сам.
© Меги Алексиева Всички права запазени