Здравей!
Аз нямам пролет.
Замислена съм.
Нямам и крила.
И знам, че римата
е "полет",
и знам, че е дъждовно,
а в снега
намирам тишина
и малко път.
Откривам утро
и самотни трели,
събуждам
отеснялата вина
на истините,
дето все се ронят
из пръстите
на синя тишина.
Здравей!
Аз нямам нищо.
Ръцете ми
са кълн от самота.
Душата ми е нота,
но не диша.
Лицето ми
е сън
и съм сама.
© Геновева Христова Всички права запазени