20.09.2008 г., 7:33 ч.

Сама... 

  Поезия » Любовна
640 0 4

Плаках цяла нощ за тебе,

питах се дали е нужно?

Как от утре с нас ще бъде,

как така ще сме си чужди?

 

Сбърках ли аз, че ти отдадох сляпо

своето сърце, любов и страст,

трябваше ли с пълни шепи

да грабя щастие и лудо да ти вярвам аз!?

 

Думи, думи... думи...

пълнеха душата със любов

разума забравила, тръгнах по незнайни друми,

но останах сам сама... с любовен зов!!!

 

© Вили Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??