19.03.2009 г., 7:21 ч.

Сама! 

  Поезия » Любовна
859 0 2

Отново сама съм вече,
любовта бяга от мен надалече.
Сърцето ми изстина и затвори се,
отново сама... свърши се!
Нищо не е както преди,
всичко изчезна, на прах се разби,
чувствата в мен липсват напълно,
сърцето в гърдите стои безмълвно.
Думите, които изрича, са само сълзите,
плаче и плаче от ужаса в лъжите...!
Отново сама, така се получи...
и знаех, че така ще се случи...!

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз обичам да казвам, че само от болката може да се роди нещо красиво. Съдейки по произведението ти още повече се обеждавам в това. Поздрав
  • Всички сме сами в такива моменти.И може би точно това е й е хубавото на самотата.Прави ни добри поети!
Предложения
: ??:??