Няма да крия това,
което чувствам аз сега.
Голямата мъка и страха,
че ще ме оставиш пак сама!

Аз невинна ще стоя
сама в глуха тишина.
Това не ти пречи, знам,
защото ти не си вечно сам!

Сред приятелите ти добри
минават весело твойте дни.
За мен недей се тревожи,
аз затворник ще остана пак, уви!

Не може никой при мен да стои, зная,
а трябва сама да стоя в тази празна стая.
Като грешница наказана,
с жестокия нож на живота порязана!

Не осъзнаваш ти,
че мен силно ме боли.
Казваш ми върви,
с друг щастлива ти бъди!

Нима с друг любовта ще позная,
като само ти ми показваш рая?
Нима любов без тръпка ще живее,
но не знам аз тя къде е?

И пак склонявам мирно своята глава,
и пак се чудя докога ще мълча?
От страх да не те загубя,
от страх да не би в друг аз да се влюбя!