Тихо е.
Листец дори
от вятър не помръдва.
Всичко спи.
Само алената роза
ухание
сред мрака впръсква.
Тъмно е.
Луната
в облаче от спомени се свила,
а около ù
звезди унесено примигват
и в съня си
след блянове омайни тичат.
Спокойна,
тиха тъмнина,
с аромат на роза,
очакваща
завръщането ти.
© Ласка Александрова Всички права запазени
Само...!