Сама

1.02.2024 г., 11:35 ч.

Поезия » Любовна

260 2 2

Очите ти са бистри езера,

в които с неохота се оглеждам,

потъвам в тях и до безкрай сама

полуодавена, примирам от надежда.

Вдишвам те, безплътно те целувам.

Никога не е била студена тъй нощта,

а твоите ръце са сън сънуван,

хладен огън с дихание на самота.

Ще спра да си те пожелавам,

да търся твоите изчезнали следи

по пясъка и в мен, ще спра да се надявам,

но моля те, не спирай ти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

КухПън (Кух Пън)

2024-02-08T13:25:03+02:00

много интересно и много романтично трябва да се признае
Петя_Ап

2024-02-01T20:17:54+02:00

Хубаво е. Много нежно пишеш