7.09.2007 г., 12:15 ч.

сама към хоризонта сив 

  Поезия
530 0 4

Умира всичко с любовта,
умира всичко заедно с нас
и не е същият света,
различни сме и ти, и аз...


Ти и аз... така празно звучи,
лято е, а вън вятъра вие,
вали дъжд, порой от сълзи...
Преди нямаше "ти и аз", само "ние"...


Къде отидоха устните парещи
и треперещите, от обич, ръце?
Защо останаха само изгарящи,
лъжливи празнини и мрачно небе?


А Слънцето, НАШЕТО СЛЪНЦЕ,
къде отиде то? Къде си ти?
Защо така тъмно е навънка?
Върни се! За последно се върни!


Но ти тръгваш, а и аз потеглям
по пътя мрачен и трънлив,
сама без теб, сама със себе си,
сама към хоризонта сив...

© Петето Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти и аз... така празно звучи .... Преди нямаше "ти и аз", само "ние"...
  • Тъжен и хубав стих, Петенце!
    Но Петинка е права, послушай я.
    Поздравче и от мен!
  • Поздрав и от мен!И горе главата!И утре е ден,и утре ще бъде хубаво.Дори по- хубаво, може би!!!
  • Чудесно звучене, макар и тъжно!
    /предлагам "сама със себе си"-неангажиращо мнение/
    Поздрави!
Предложения
: ??:??