22.03.2006 г., 20:44 ч.

Сама на света 

  Поезия
804 0 1
Седя в ноща, отново сама.
Прогягам ръка, но само мрак и пустота.
Проронвом сълза, след нея и втора.
Редят се така една по една.
Няма обич, няма лек,
Няма радост в моето сърце.
Спомени разкъсват умираща душа.
Не е лесно да си сам на света.
Но защо сега, след като сърцето неиздържа
оживях в съзнанието на хиляди лица!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Последна Надежда Всички права запазени

Предложения
: ??:??