13.08.2009 г., 12:48 ч.

Сама, ограбена, безмълвна, гола... 

  Поезия » Бели стихове
1861 0 4
Премина с гняв на буря този ден,
ограби ме и пуста ме остави
да бродя по безлюдните улици,
притихнали сред мрака на нощта...
И както скитах се сама и пуста,
безмълвен зов се спусна от небето,
нахално кацна върху мойто рамо,
лукаво се усмихна и измамни рими ми зашепна.
В миг сграбчи ръката ми студена
и без да мога аз да се опомня,
пристъпвах с него из града...
Прокрадвахме се между улиците пусти, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Тодорова-Вачева Всички права запазени

Предложения
: ??:??