Сама се учих на това...

3.12.2008 г., 19:57 ч.

Поезия

634 0 0

Онемяла съм и аз, като думите,
милион изговорени слова,
изтрита съм и аз като другите,
паднали без бой лица...

Била съм обичана и аз,
като ласките затихнали в нощта,
късала съм листите с замах,
като молела съм за малко самота,

и пак оставала съм просто аз...

Аз - една-едничка мъничка вселена,
когато небосводът е студен,
една-единствена звезда свалена,
когато събуждаш се за следващия ден...

И аз изстрадана съм като мъничко дете,
дето в утробата белези е начертало
и аз като в чуждо, отскубнато сърце,
пътека след мене съм постлала...

Постлала съм, назад да не се обръщам,
горда съм, сама се учих на това,
от грешките наново да се връщам,
с кърпичка да бърша всяка паднала сълза...

И всяка следваща, още по-сама,
да пада, че да мога да я хвана...
Сама оставах и се учих на това,
да бъда силна с всяка нова самота.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.