Сама сред хора

1.03.2014 г., 12:40 ч.

Поезия

818 0 0

Сама сред хора,
като самотна капка в дъжда...
търся опора,
а от никой няма следа.
И изпивам с поглед тълпата,
търся сродна душа,
но за кратко блясва искрата
и отново потъва в тъмнина.
Вали тишина по прозореца
и нечий смях гъделичка стената,
наздраве за тази самотница,
наивно вярваща в съдбата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Времето се топи - истините остават
Апостоле!

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Íntimo

Пожелавам ти... Да е топло и тихо. И да бъде декември. Нежно утро. Снежинки. ......
Вярност

Най-вярната от всичките любови не ме остави ни веднъж сред път, за разлика от други, уж готови да бъ...

Още произведения »