Сама съм

17.09.2006 г., 9:41 ч.

Поезия

1223 0 10

Сама съм!
Земята е мойта постеля -
присвила глава към гърдите,
бавно дъхът се отделя
от тези устни изпити.
Очите вече са сухи,
нямам и сили да плача
щом за моите вопли са глухи
сетивата ти, скрити във здрача.
Бавно с пръсти докосвам пръстта -
тук погребах душата си скоро,
а защо ме предава плътта ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сама съм

Искате да прочетете повече?

Предложения