10.09.2014 г., 0:42 ч.

Сама съм 

  Поезия » Любовна
867 0 3

Сама съм

 

Боса, с коса

от тежка роса,

под нощния дъжд се прибирам.

Пищяща луна,

освети вечерта,

и аз видях къде се намирам.

 

Сълзите скрих

и с повея тих

нежно през прага влетях.

Мене изтрих,

да, и теб бих,

но тогава за тебе запях.

 

Аромат, топлина,

радост една

цари сякаш в моята къща.

Свита, в тъма,

аз заспивам сама

и мисъл за теб ме прегръща.

16.12.2013

© Фери Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Познато чувство..., малко тъжно, но пълно с надежда!
  • Топъл нежен стих!Пропит с любов ,човечност и саможертва.Последния куплет ме заплени.Поздрави за хубавия стих!!!
Предложения
: ??:??