Сама, в мигове за двама ни,
изписвам мастило върху белия лист.
Надирам тялото му, крехко, бяло,
листа пропивам с болка и със рани...
Сама, в мигове за двама ни,
не осъждам моята съдба.
Не е виновна тя, че у двама ни,
бавно умира любовта...
Сама, в мигове за двама ни,
не моля времето да забърза своя ход.
А гледам как младостта заминава си,
без ти да си до мен, в нашия дом... ...