Сами
Прегръщам те,
а тебе ли прегръщам?!
Целувам те ,
а твой ли са устните?!
Докосвам те ,
а теб ли всъщност съм докоснала?!
И виждам те,
очи в очите впиваме.
С времето изтичаме,
във време се превръщаме.
И пускам те,
но двама се не пускаме.
Гърдите ми на твоите
развратно проснати.
И двамата сами
с мечтите си заспиваме.
© Поли Тодорова Всички права запазени