САМИ НА СВЕТА

Как искам отново да те видя,

очите ти с целувки да изпия,

да докосвам лъгалите вече устни,

да забравя дните така пусти.

Да усетя топлото ти тяло,

да забравя мъката горяла,

да не виждам мамещи очи,

а само падащи.....звезди.

Ще забравя, че знаели сме се преди,

ще забравя всичките лъжи,

в пустоща ще сме само аз и ти,

ще гориме както никога преди.

И ще бъде така топло вън,

ще се слеем двама като в сън,

ще сме просто двама непознати

и ще разкрием желанията святи.

                         Ще оставим инстинкта да владее,                        

моето за твоето сърце ще закопнее.

Света дълбока е под мене,

ще полетим, без да съществува време.

Не искам да се любим нежно,

а искам да е диво, сякаш вечно.

Да  избягаме от останалия свят,

искам да изпаднем двама в транс.

Страстта да ни задушава,

жаждата телата ни да обладава.

Викът ни нощта със грохот да разцепи,

земята под нас от страх да се развтори,

мечти за бъдещето нека няма,

старите ни спомени нека са измама,

на небето да са изписани наште имена,

а в мислите ни да са само нашите лица.