Очите си затворих аз за миг
и във вълшебни светове потънах,
от грозно пате ей така... без вик,
в прекрасен лебед се превърнах.
Принцовете кланяха се доземи,
а косите ми... земята те помитаха.
Пропукаха се всичките стени
и свободно мислите излитаха.
Из горите тихичко се скитах
и прегръщах тази свята тишина...
Ветровете за посоката си питах
и вървях напред... сама, сама. ...