По-бързо от другите
само аз те разбирам.
Откровена си с мен
до някаква невидима граница.
Празник за двама.
Разхвърляни чувства събирам.
Поднасям ти слънце
и мъничка китчица здравец.
Ти винаги идваш,
щом по нощите звъня.
Слушаш и пушиш,и
гледаш някъде там...
За самотата си
тебе защо да виня?!
А понякога е просто
чудесно и сам.
Толкова си ми скъпа,
че ми е страшно да те загубя.
Как може приятелка
така да обичам?!
Изпращам. Целувам,
а очите ми луди
шепнат: "Довиждане!"
и изтичат...
© Красимир Дяков Всички права запазени
че ми е страшно да те загубя.
Как може приятелка
така да обичам?!
Изпращам. Целувам,
а очите ми луди
шепнат: "Довиждане!"
и изтичат..."
Чудесно е, Зем, чудесно!