16.07.2009 г., 15:14 ч.

Само един спомен 

  Поезия » Любовна
591 0 4

Аз те срещнах след дълги години,

изправена точно пред мен

с един спомен от слънчевия ден.

 

Ти щом видя ме, наведе глава,

после дълго стоеше така,

а пък времето се превърна в тишина.

 

Нямаше сили дори,

как да признаеш своите малки лъжи.

Гледаш ме с поглед смутен,

но просто замълчи.

 

 

Как минаваха тези години

със спомена само за теб,

с очи, които търсят погледа ти мек.

 

 

И след всичките тези години

недей да търсиш пътя към мен.

Всичко свърши - това разбери.

 

Нямаше сили дори,

как да признаеш своите малки лъжи.

Гледаш ме с поглед смутен,

но просто замълчи.

© Александър Кръстев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??