10.11.2017 г., 16:01 ч.  

Само искрица 

  Поезия » Любовна
5.0 (8)
1725 5 6
Отново си тук.
Уморен и унил.
Доведе те Пътя.
Не те питам къде си бил,
нито къде си скитал.
Държиш съдрано сърце във ръка
и ме молиш да го зашия.
Не, това вече не е игра.
Стига дойде ми до шия.
Всеки път се завръщаш
все по смален,
изцеден, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Предложения
  • Ще те обичам днес, и утре, и тогава, когато залезът в очите ми надникне, дори с живота си да се прощ...
  • И за какво да бързам все натам? То, времето, ми стига до излишък - премерено до вдишване, ......
  • Ще бъде ден. От тези, във които земята е гореща като жар. Конете парят морните копита и търсят хлад ...

Още произведения »