И всеки ден ме стряска от екрана,
една особа с тяло на скумрия,
как трябва на фиданка за да стана,
зелени разни смутита да пия.
И меле треволяк, сибирски гъби,
спанак и чия линия - завидна,
аз тихичко попържам я, през зъби-
и нея, и усмивката ехидна.
Пък аз - от памтивека месоядно,
добре де - зеленчуци на салата,
ако по цял ден все паса, на гладно,
накрая ще обърна петалата.
Осъмвам недоспала, полужива,
и свинска мръвка пак душата иска.
Да съм окръжност страшно ми отива...
Не съм дебела! Само малко ниска...
© Надежда Ангелова Всички права запазени