Обичам го, а не трябва!

Само болка това ще ми донесе!

Той няма да спре да ме наранява!

Никога няма да спре!

Хей, но какво искам от него?!

Зная, че нямам никакъв шанс...

Нямам шанс да бъда с него,

тогава какво искам аз?

Все повече започвам да копнея

за нежните ласки на някое момче...

Да заглуша туй желание не мога да успея,

а така само ще страда моето самотно сърце.

Как може дори да позволявам,

такива мисли да се лутат в моята глава?

Но, за бога, никой не може да ми забрани да мечтая,

макар че всичко ще си остане само мечти...