Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
9.07.2007 г., 17:49 ч.

Само миг... 

  Поезия
723 0 16

Само миг и си тръгна нощта,
ехо, откраднато от тишината,
от задъхани спомени подлудява
в този ритъм със мен и луната.
Само миг и се стекоха дните
във пороя на блъскащи спомени,
безподслонни, нестихващи, мислите
се разбиват в прибоя от истини.
Като малка пътечка в небето
предначертана съдба се разми
в отражението сиво на делника,
в мен оставяйки свойте следи.
В тътен мощен изригва понякога
и понякога... страшно боли...
тогава приспивам следа босонога
и и шепна: - Хайде, утихвай, заспи...
В шепи стискам душата на залеза,
да не може във мен да кърви
и очакваща, търся във изгрева
лъч надежност да ме подслони.
Само миг и животът си тръгва,
ехо, откраднато от светлината,
а душата с лъчите се слива,
там открила следата позната.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??