3.08.2006 г., 14:40 ч.

Само на ритници реагирам 

  Поезия
944 0 4
Малка бях... Светът ми се смали,
щом баща ми в миг се изпари.
Майка ми, удавена в истерия,
биеше ме без предупреждения...
Станах вълк със злоба между зъбите,
с личен дълг - сам да си спирам кървите...
Тръгнах без посока да се скитам...
Исках само въздух да подишам...
Но светът добър бе на теория,
всъщност - забранена територия.
Плахо с други вълци се събирах,
ала врагове все си намирах... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??